dansyto (Данаил Таков)
817 3640
21 сент. 2022 г., 06:34

За вярата, за болката и още... 

  Поэзия
471 3 5

За всичко, казват, има си причина

и случва се с кармична свръхлогичност.

Животът е помитаща лавина

с подредба на "прецизна хаотичност".

 

А вярата, не е ли тя – упойка

с която преминаваме през дните,

на земната ни безпределна болка,

кодирана във нас … дълбоко впита?!

 

И нека чрез мечтата си наивна

да избуя, забравил що е злоба.

Небесното сияние да слива,

космическото в земната утроба!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Jackie. Поздрави!
  • Харесва ми стихът, Дани. Всеки има право да възприема света така, както си иска.
  • dansyto (Данаил Таков) - прав си за това! Често клишетата изкривяват представите за живота.
    Чудесен стих, както винаги!
  • Пепи, имайки предвид, че хората вярват в какво ли не и по тази причина са готови на какво ли не, то да говориш за вярата само като чиста сила е доста идеалистично, според мен. Смятам, че в повечето случаи, тя се ползва точно като упойка, защото много често хората имат нереалистични, егоистични цели, но им се натрапва, че ако безпределно вярваш в правотата си, то ти ще успееш. Поздрави
  • Интересно тълкувание за вярата. Упойката притъпява сетивата и замъглява съзнанието, а вярата е чистата сила, която е в същността ни. И не болката е кодирана в нас, а силата да я преодоляваме. А силата е в пътя напред, а не в глъбяване в миналото.
    Интересна трактовка, но някакси откъсната от реалността
Предложения
: ??:??