За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка
с която преминаваме през дните,
на земната ни безпределна болка,
кодирана във нас … дълбоко впита?!
И нека чрез мечтата си наивна
да избуя, забравил що е злоба.
Небесното сияние да слива,
космическото в земната утроба!