18 янв. 2019 г., 14:00

Забрана 

  Поэзия
5.0 / 3
391 0 0
ххх- 1
Забраних си да се влюбвам,
да летя, да се сбогувам.
Себе си така погубвам,
ала кротко съществувам.
И табу е да докосвам
чужди спомени и мисли.
Грехове да доизносвам,
а сънят ми да е искрен.
Няма как пред чужда кожа
да засветя в полумрака.
Невъзможно е . Но, Боже, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »