11 янв. 2007 г., 12:42
Без посвещение
/защото той ще се познае/
Все едно ми е вече, нека бъде така,
нека твоя да бъде последната дума!
Ще заровя сълзите преди първия сняг
надълбоко под гнилата есенна шума.
Искаш бяла пътека със лотосов цвят
и маслинови клонки в косите закичени...
Обърни се: след теб черна диря остава -
газиш с кални ботуши по бели кокичета!
Няма как да се върнеш чист, светъл и благ.
С мръсни нокти си ровил в душата ми бяла! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация