Все едно ми е вече, нека бъде така, нека твоя да бъде последната дума! Ще заровя сълзите преди първия сняг надълбоко под гнилата есенна шума.
Искаш бяла пътека със лотосов цвят и маслинови клонки в косите закичени... Обърни се: след теб черна диря остава - газиш с кални ботуши по бели кокичета!
Няма как да се върнеш чист, светъл и благ. С мръсни нокти си ровил в душата ми бяла! Само болка получих от теб, затова ще ти дам най- доброто лекарство - ЗАБРАВА!
Всяка твоя дума е като благоуханна миризма. За ония, които са чистосърдечни тя носи ухание за живот, а за останалите е смъртоносно ухание.. Помни и пази доброто у себе си, а злото - ЗАБРАВИ ГО!
Чудесен стих Дани! Все така да си!
Така е мила...
Грозно е,когато са те имали за човек/привидно на думи/вдигали са те до небесата/подхилквайки се доволно/и изведнъж разбираш,че не си ставал за нищо в очите им/му...
Преживява се и се забравя...
Хубаво пишеш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.