Забрави!

Денят, в който те срещнах

Ти сияеше като слънцето.

Обичах да те гледам отдалече,

макар да ми блестеше в лицето.

Не знаех, че желаеше да гаснеш,

тъй както гаснат звездите в нощта.

Нима за тебе бях Аз нещо,

с което можеше да си играеш!

Ти какво смяташ, че направи?

Нима мислеше, че си незаменим?

Сега ме забрави и си върви!

За таз любов нека да забравим!

Забрави, че изобщо те обичах,

забрави лицето ми сега!

Забрави, че Аз те обикнах

и че вярвах в твоята лъжа!

Забрави момичето прекрасно,

медените ù очи Ти забрави!

Забрави копринените ù коси,

забрави гласчето ù дори!

Нека бъдем вече непознати!

Върви си вече и не ме търси!

Забрави, че си ме виждал

и че лъгал си ме постоянно Ти!

Това е зов към онова момче,

което не обичам вече!

Аз свикнах да съм без любов

към момчето с лъжливия зов!

Анна Хубенова Соколова 26.05.2009

Като че ли съм знаела какво ще ми се случи...