Забрави!
Денят, в който те срещнах
Ти сияеше като слънцето.
Обичах да те гледам отдалече,
макар да ми блестеше в лицето.
Не знаех, че желаеше да гаснеш,
тъй както гаснат звездите в нощта.
Нима за тебе бях Аз нещо,
с което можеше да си играеш!
Ти какво смяташ, че направи?
Нима мислеше, че си незаменим?
Сега ме забрави и си върви! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация