Забрави какво ти казваше,
щом не умееше да те обича.
А с възглас разказваше
за всички други след които тича.
Забрави и лъжите му -
те не са ти нужни.
Премахни следите му
и напред продължи.
Защото казват, че утеха е
когато сам умееш да живееш.
Но за теб напред пътека е,
когато със сълзи и борба го преодолееш.
И понякога ще си спомняш
за шегите, шепота и думите му.
Ще крещиш, ще се събаряш,
ще плачеш, ще се затваряш.
Но помни, след всеки дъжд, слънце се задава
и ще дойде изведнъж - заслужена награда!
© Мимету Сладката Все права защищены