Забрави какво ти казваше,

щом не умееше да те обича.

А с възглас разказваше

за всички други след които тича.

Забрави и лъжите му -

те не са ти нужни.

Премахни следите му 

и напред продължи.

Защото казват, че утеха е

когато сам умееш да живееш.

Но за теб напред пътека е,

когато със сълзи и борба го преодолееш.

И понякога ще си спомняш 

за шегите, шепота и думите му.

Ще крещиш, ще се събаряш,

ще плачеш, ще се затваряш.

Но помни, след всеки дъжд, слънце се задава 

и ще дойде изведнъж - заслужена награда!