Назад е само тъмнина,

обърна ли се, няма никой

и губят ми се случки и места

и хората, с който бях най свикнал.

Не помня имена, лица.

Заспя ли, все това сънувам

как возя се безцелно във кола,

а километража ù стои на нула.

Събуждам се, денят е вече нов.

В очакване съм на мъжа във бяло,

той идва винаги с табелката "Петров"

и ми повтаря "здрав дух, здраво тяло".

Харесва ми да събеседвам с него.

Понякога ми води разни хора тук,

а те се радват, че ме виждат ведър,

но аз си мисля, че ме бъркат с друг.

Целуват ме и си отиват плахо,

на двора разговарят със "Петров"

с ръка ми махат, качват се на влака

и с тях изчезва всеки спомен нов.