Назад е само тъмнина,
обърна ли се, няма никой
и губят ми се случки и места
и хората, с който бях най свикнал.
Не помня имена, лица.
Заспя ли, все това сънувам
как возя се безцелно във кола,
а километража ù стои на нула.
Събуждам се, денят е вече нов.
В очакване съм на мъжа във бяло,
той идва винаги с табелката "Петров"
и ми повтаря "здрав дух, здраво тяло".
Харесва ми да събеседвам с него.
Понякога ми води разни хора тук,
а те се радват, че ме виждат ведър,
но аз си мисля, че ме бъркат с друг.
Целуват ме и си отиват плахо,
на двора разговарят със "Петров"
с ръка ми махат, качват се на влака
и с тях изчезва всеки спомен нов.
© Даниел Стоянов Всички права запазени