Всеки бърза за някъде по пътя,
забравяме да се усмихнем на малките неща
и всеки свъсил вежди, негодува,
проклина нерадостната си съдба.
А някой, запита ли се някой:
"Колко много имам аз?" -
любим, роднини и приятел
и как готови са да ни помогнат в беда.
Зададох на един човек въпроса,
а той с насмешка отговори:
"Много ли, та нищо нямам аз"
навярно той бе забравил
това, което дава смисъл на света.
Той бе привикнал с любимата в къщи
и даденост за него бяха
приятелите и ближните му същества.
Тогава бързо го запитах :
"Имаш ли някой, когото да обичаш?",
човекът с гордост отговори "Да".
"Имаш ли приятел, да споделяш радост и тревоги?
"Да имам" каза той, не се поколеба.
В този миг радост озари лицето,
явно осъзнал, че е богат
и с бавна крачка продължи по пътя,
който водеше към любимите му същества.