Всеки бърза за някъде по пътя,
забравяме да се усмихнем на малките неща
и всеки свъсил вежди, негодува,
проклина нерадостната си съдба.
А някой, запита ли се някой:
"Колко много имам аз?" -
любим, роднини и приятел
и как готови са да ни помогнат в беда.
Зададох на един човек въпроса,
а той с насмешка отговори:
"Много ли, та нищо нямам аз"
навярно той бе забравил ...