20 сент. 2017 г., 08:46

Зад своята маска лицето си крия 

  Поэзия » Философская, Другая
406 0 0
Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка
( погрешка попаднала тук ).
В очите ѝ аз съм нещастният грешник...
( от всички приеман за луд ).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Все права защищены

Предложения
: ??:??