20.09.2017 г., 8:46 ч.

Зад своята маска лицето си крия 

  Поезия » Философска, Друга
405 0 0
Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка
( погрешка попаднала тук ).
В очите ѝ аз съм нещастният грешник...
( от всички приеман за луд ).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Предложения
: ??:??