6 мая 2009 г., 19:49

Задача 

  Поэзия » Философская
966 0 3

 

 

Със скоростта на светлината

търсех възможности

и комбинации недоизчислени.

Система от безсмислици на n-та степен

объркваха главата ми -

и без това загубена в безкрайността.

Пак се питам - къде сгреших,

как сметките си пак опропастих.

Връщам се назад,

вдигам се високо, настрани -

да видя.

Нищо...

Накъде да продължа -

формула за правилност

в живота няма утвърдена.

Тръгна ли да мисля

аксиоми ме заливат

и не мога...

Искам да докажа,

че възможно е да си способен

и да го показваш,

че човешка злоба не ще спре

порива на честното сърце,

че добрите дела ще могат

да променят света.

Не мога да продължа

без нов математически закон да утвърдя.

Макар и да греша

ще търся начин задачата си да реша,

защото някой го е казал -

капката пробива и скала не със сила,

а със постоянността.

Имам мъдростта на философите

и време - един човешки живот,

за да стигна до края на себе си.

Ще смятам...

© Нещичко Нещова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да се вдигаме "високо" и "настрани", за да наблюдаваме и опознаваме себе си, всъщност не е възможно.. така че.. пробвай друго решение
  • Харесах!!!
  • Със скоростта на светлината
    търсех възможности
    и комбинации недоизчислени.
    Система от безсмислици на n-та степен
    объркваха главата ми -
    и без това загубена в безкрайността.

    Връщам се назад,
    вдигам се високо, настрани -
    да видя.
    Нищо...
    Накъде да продължа -
    формула за правилност
    в живота няма утвърдена.
    Тръгна ли да мисля
    аксиоми ме заливат
    и не мога...

    Имам мъдростта на философите
    и време - един човешки живот,
    за да стигна до края на себе си.
    Ще смятам...

    !!!

    Нещичко, чудесно си го казала... Нещото!!!
    Браво!
Предложения
: ??:??