Много поздрави предай на косите ù,
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил,
когато вечер легнеш в леглото ни,
мълчаливо цигара пак си запалил
и вината опушва във сиво челото ти.
Дай да си дръпна от тази ирония -
нека и аз веднъж се закашлям,
димът за миг нека изгони я, заедно
с аромата от нейните атоми...