няма_смисъл (Радост Вълчева)
100 321
6.09.2014 г., 15:25 ч.  

Задругата на другата 

  Поезия » Друга
690 0 10

Много поздрави предай на косите ù,

които по лицето ти блестят разпилени,

сянка на нейната сянка - отивам си

без сълзи, без словесни размени.

 

Плесенясала нежност за мен си запазил,

когато вечер  легнеш в леглото ни,

мълчаливо цигара пак си запалил

и вината опушва във сиво челото ти.

 

Дай да си дръпна от тази ирония -

нека и аз веднъж се закашлям,

димът за миг нека изгони я, заедно

с аромата от нейните атоми...

 

 

 

 

© Радост Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Близко като усещане...Харесах!
  • Радвам се, че откривам толкова интересен автор, макар и с голямо закъснение. Съзрях в колонката ника ти и неговата оригиналност ме заинтригува. Откровения е голям сайт и нерядко, за да попаднеш на характерен поет е въпрос на щастлива случайност, както стана тук.
    Оригинална поетика правиш. Напомни ми за една поетеса, която преди години ме бе фрапирала с редовете:

    "Мина момъкът, в който съм влюбена
    с атом от непознаваемата си сияйна същност..."

    Печелиш ме и с този финал /освен с другите си находки/:

    "Дай да си дръпна от тази ирония -
    нека и аз се закашлям,
    димът за миг нека изгони я, заедно
    с аромата от нейните атоми..."

    Ще се зачета в профила ти. "По-добре късно отколкото никога."
    Нали така се казваше в подобни случаи.

    С най-добро чувство: Мисана
  • "Сянка на нейната сянка отивам си"

    Горчиво раздвоение и миг
    с печата на обидата и болката...
  • !!*
  • Тръпчиво, искрено, вълнуващо...
  • Загорча ми,като никотин този стих....
  • Където е текло пак ще тече.Хора сме и трябва да прощаваме !Но забравяме само когато от тези лъжи избягаме ...И тези хора забравяме макар че много боли!!!
  • Дръпнах си и аз от горчивия дим... Никоя жена не заслужава "плесенясала нежност", но ако това е единственото, което й се предлага, изходът е само един - навън и нагоре!
  • Благодаря ти Все пак то е единственото , което ни остава понякога
  • "Сянка на нейната сянка..." звучи жалко и тъжно, но в последвалото "отивам си" има много съхранено достойнство.
Предложения
: ??:??