Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
5 нояб. 2017 г., 01:01

Задушница 

  Поэзия
573 2 11

Задушница е. 

Простете.

Пак при вас сме със цвете

и поглед унил, 

 

а пожълтелите снимки

броят часовете, 

галят без пръсти, с поглед мил. 

 

Колко нежни са ветровете! 

С топъл дъх, шепнейки - незабравими -

майка, баща, любим. 

Бързо свещта гасне, 

 

времето тече

и пак сме далече, 

но сърцето ни тегли

и връща на малкия гроб -

непрежалим. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??