Задушница е.
Простете.
Пак при вас сме със цвете
и поглед унил,
а пожълтелите снимки
броят часовете,
галят без пръсти, с поглед мил.
Колко нежни са ветровете!
С топъл дъх, шепнейки - незабравими -
майка, баща, любим.
Бързо свещта гасне,
времето тече
и пак сме далече,
но сърцето ни тегли
и връща на малкия гроб -
непрежалим.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени