24 авг. 2016 г., 21:38

Загуба 

  Поэзия
327 0 3
Плача, като малко дете
загубено в тъмна гора,
студено е и съм сама.
Мама я няма.
С усмивка като слънце
посрещаше ме нощ и ден
и ми беше много топло
от толкова любов.
Не, не чува моя зов!
Вече няма да е с мен.
Мощен трус люлей земята-
опората ми е в небесата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??