Загуба

24 ago 2016, 21:38

Poesía

305 0 3

Плача, като малко дете

загубено в тъмна гора,

студено е и съм сама.

Мама я няма.

С усмивка като слънце

посрещаше ме нощ и ден

и ми беше много топло

от толкова любов.

Не, не чува моя зов!

Вече няма да е с мен.

Мощен трус люлей земята-

опората ми е в небесата.

Виждам как за сбогом маха,

опрощава ми греха-

да не нося черна дреха,

мъката да давя в смеха.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2016-08-25T16:14:51+03:00

Изплакана мъка по поетичен начин! Загубата на майката е голяма скръб и това се вижда от текста, Василке! Но живота продължава! Поздрави от мен и хубав ден!
vega666 (Младен Мисана)

2016-08-24T23:54:53+03:00

Рано или късно всеки преосмисля живота си. Губим голямата опорна точка, наречена майка, тук - на Земята и търсим опора в небесата. Ясна и последователна мисъл, навяваща тъга. Поздрав, Василке!
plama7 (Пламена Владимирова)

2016-08-24T23:01:44+03:00

Тъжна и голяма загуба...