И гледам ден след ден
как изчезват ни мечтите,
как потъват в дълбините
и траем, и търпим,
и тлеем, и мълчим,
и обричаме мечтите си на робство,
за да ги спасим от алчността
и погребваме ги в дълбините,
тъй 'щото страх ни е да ги запомним,
но не защото са неосъществими (просто мечти),
а защото биха ни напомнили за нас самите,
тези, за които ний ще сме забравили отдавна,
тези, за които ще си мислим, че са мъртви
и може би ще разберем,
че вече криеме си алчността,
за да не я погубят днес мечтите.