ЗАЙЧЕТО И СВОБОДАТА
Имала си леля Райка бяла пухкавичка зайка.
Зайка зайчета родила, сладко, сладко ги хранила.
Станали те зайци силни, любопитни.
Тръгнали в гората, в гората сред цветята и листата.
Подушил ги сив вълк, гладен и в миг по дирите им хукнал.
Зайците, от страх примрели, в хралупа дъбова се сврели.
„При мама Зайка да се върнем! Стига толкоз свобода.” плахо казало едното.
„Не„ рекли в хор неговите братя „Та нали все някога сами ще живеем в таз гора! Трябва ний сами да се научим от опасностите горски да се пазим, инак много ще загазим”
А сега кажи ми, зайче малко и страхливо, кое по–ценно е: топла майчина закрила или свобода, която дава сила?