ЗАЙЧЕТО  И   СВОБОДАТА

Имала  си  леля  Райка  бяла   пухкавичка  зайка.

Зайка   зайчета  родила,  сладко,  сладко  ги  хранила.

Станали  те  зайци  силни,  любопитни.

Тръгнали    в  гората,  в  гората  сред  цветята  и  листата.

Подушил  ги    сив  вълк,  гладен  и  в  миг  по  дирите  им  хукнал.

Зайците,   от  страх   примрели,  в  хралупа   дъбова  се   сврели.

„При  мама  Зайка  да   се  върнем!  Стига  толкоз  свобода.” плахо  казало  едното.

„Не„ рекли  в  хор  неговите  братя  „Та  нали  все  някога   сами  ще   живеем  в  таз  гора!  Трябва  ний  сами  да  се  научим  от  опасностите  горски  да   се  пазим,  инак  много ще  загазим”

А  сега  кажи  ми,   зайче  малко  и  страхливо,  кое  по–ценно  е:  топла  майчина  закрила  или   свобода,  която  дава  сила?