Bloom (Веси Василева)
37 307
8 дек. 2011 г., 15:25

Закърпени надежди 

  Поэзия
527 0 3

Студено е в сърцето ми

и няма светлина.

От твоето бездушие

роди се в мен безпътица.

Безобично понасям

на делниците празника,

а в празниците, делнично

се крия в самотата си.

Но колкото и тръните

да махам, те забити са

дълбоко във сърцето ми...

Душата ми е пуста

като студена, празна стая.

И в нея е студено.

Неистово студено.

Усмивките са в пулса ми,

но крият се безизразно,

защото нямам приказка,

защото ми е клисаво...

На теб ти е приемлива

безвкусността на делника.

А моят ден е облачен -

не ме прегръща повече.

Потъвам в прашни спомени

от чувствата изровени.

И сълзите отронени

зад гняв и празност крия.

Но лудостта ми болка е,

разнищила душата ми.

Надежди позакърпени

простирам на небето си...

4.12.2011                   Bloom

© Веси Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??