Закърпени надежди

8 dic 2011, 15:25

Poesía

580 0 3

Студено е в сърцето ми
и няма светлина.
От твоето бездушие
роди се в мен безпътица.
Безобично понасям
на делниците празника,
а в празниците, делнично
се крия в самотата си.
Но колкото и тръните
да махам, те забити са
дълбоко във сърцето ми...
Душата ми е пуста ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Закърпени надежди

Искате да прочетете повече?

Propuestas