Не казвай думи закъснели,
ще дойдат при мен като ехо в тишината...
А ветровете много такива са отнесли...
във вихрушката на самотата...
Не, не викай, не искам да те чувам...
С поглед недей да ми крещиш...
Аз отдавна не искам да те слушам...
искам в тишината да се потопиш...
Не се опитвай да ме приближаваш,
за да ме подсетиш по-добре...
Аз не искам да се доближаваш...
с тези думи до моето сърце...
Закъсняхте страшно много...
и ти, и твоите лъжи...
Вървете си, вече е късно...
аз нямам за вас сълзи...!