alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
30 июл. 2008 г., 09:19

Закъсняла обич 

  Поэзия » Любовная
779 0 17
 

Закъсняла  обич

                Никога, за нищо не е късно...

 

Защо не ме прегърнеш  да те стопля?

Светът навън е толкова студен!

От студ дори и камъкът е потен,

блести замръзнал и обледенен.

 

Не ти ли дотежа сама да скиташ

сред толкова народ около теб?

Отдавна знам, че вече не разчиташ

да ти помогне случаят нелеп.

 

И че не вярваш в митът за човечност,

като една протегната ръка.

Недей така! Не бива отдалече

да съдим за най-близките неща.

 

Не се ослушвай. Просто влизай вътре

и смъквай всичко. Дрехи и товар.

Какво ни трябва повече - прегръдка

достатъчна за нас е, не пожар.

 

Не искам да горим. Нито да светим.

На лудите не им е нужна страст.

Не, ти не закъсня.  Не се досетих,

че трябваше... да те пресрещна  аз.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??