alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
30.07.2008 г., 9:19 ч.

Закъсняла обич 

  Поезия » Любовна
787 0 17
 

Закъсняла  обич

                Никога, за нищо не е късно...

 

Защо не ме прегърнеш  да те стопля?

Светът навън е толкова студен!

От студ дори и камъкът е потен,

блести замръзнал и обледенен.

 

Не ти ли дотежа сама да скиташ

сред толкова народ около теб?

Отдавна знам, че вече не разчиташ

да ти помогне случаят нелеп.

 

И че не вярваш в митът за човечност,

като една протегната ръка.

Недей така! Не бива отдалече

да съдим за най-близките неща.

 

Не се ослушвай. Просто влизай вътре

и смъквай всичко. Дрехи и товар.

Какво ни трябва повече - прегръдка

достатъчна за нас е, не пожар.

 

Не искам да горим. Нито да светим.

На лудите не им е нужна страст.

Не, ти не закъсня.  Не се досетих,

че трябваше... да те пресрещна  аз.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??