Денят бавно си отива вече,
последните лъчи със земята се сбогуват,
слънцето умислено поема надалече,
цветовете бурно в огнена заря пируват.
Прощален поздрав на сладкогласен славей,
нежен зов на тръпнещата за покой земя,
ветрецът летен милва с нежен повей
и спуска своя тъмен плащ нощта.
Земята и небето за последен път се сливат,
вечерта е тъй омайна и загадъчна,
с песента си щурците неусетно ни приспиват,
песен вълшебна и толкова опияняваща.