7 ago 2012, 22:20

Залез 

  Poesía » Del paisaje
570 0 2

 

 

Денят бавно си отива вече,

последните лъчи със земята се сбогуват,

слънцето умислено поема надалече,

цветовете бурно в огнена заря пируват.

 

Прощален поздрав на сладкогласен славей,

нежен зов на тръпнещата за покой земя,

ветрецът летен милва с нежен повей

и спуска своя тъмен плащ нощта.

 

Земята и небето за последен път се сливат,

вечерта е тъй омайна и загадъчна,

с песента си щурците неусетно ни приспиват,

песен вълшебна и толкова опияняваща.

© Христина Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Земята и небето за последен път се сливат,
    вечерта е тъй омайна и загадъчна,
    с песента си щурците неусетно ни приспиват,
    песен вълшебна и толкова опияняваща.

    Прекрасно!
  • Красиво...!
Propuestas
: ??:??