limeruna (Йоана)
565 3355
3 июн. 2016 г., 20:48

Залез в шепите на доброто 

  Поэзия
350 0 4

 

Дали дочуваш кръговете в ада,
разплискани по розовата външност,
накацали като мъгли в очите ми
от слънцето и от сърцето в малко дъжд?
Че чуждото ме стряска и разсмива
разбират и звездите със сълзите си,
но няма как да кажа на лъчите,
че рибите луната не достигат...
Че падналата свещ не ме посича,
димът не срязва всяка вяра, а я пали,
и огненото късче ме привлича,
топено в крясък и души-пожари.
Дали разбираш, че съм мъх от радост,
когато гледам облаците да си плуват.
Сърцето ми е капка дъжд и смятам
много бързо да я глътна, не сънувам...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Допада ми абстрактния ти стил. Тук се получава хубав контакт с изразите.
  • Хубав стих!Поздравления!
  • Динамична красота на стиха, разбягваща очите. Ставаш все по-добра в писането на поезия, Йоана!
  • "Дали разбираш, че съм мъх от радост,
    когато гледам облаците да си плуват.
    Сърцето ми е капка дъжд и смятам
    много бързо да я глътна, не сънувам..."
    Великолепен финал на творбата! Вземи шепата щастие и доброта, на въпреки залеза и тъмнината, а и знаеш че всеки залез е едно ново начало...!
    Поздрави и прегръдки!

    ПС: имаш отговор.
Предложения
: ??:??