Залез в шепите на доброто
Дали дочуваш кръговете в ада,
разплискани по розовата външност,
накацали като мъгли в очите ми
от слънцето и от сърцето в малко дъжд?
Че чуждото ме стряска и разсмива
разбират и звездите със сълзите си,
но няма как да кажа на лъчите,
че рибите луната не достигат...
Че падналата свещ не ме посича,
димът не срязва всяка вяра, а я пали,
и огненото късче ме привлича,
топено в крясък и души-пожари.
Дали разбираш, че съм мъх от радост,
когато гледам облаците да си плуват.
Сърцето ми е капка дъжд и смятам
много бързо да я глътна, не сънувам...
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Допада ми абстрактния ти стил. Тук се получава хубав контакт с изразите.
-
Хубав стих!Поздравления!
-
Динамична красота на стиха, разбягваща очите. Ставаш все по-добра в писането на поезия, Йоана!
-
"Дали разбираш, че съм мъх от радост,
когато гледам облаците да си плуват.
Сърцето ми е капка дъжд и смятам
много бързо да я глътна, не сънувам..."
Великолепен финал на творбата! Вземи шепата щастие и доброта, на въпреки залеза и тъмнината, а и знаеш че всеки залез е едно ново начало...!
Поздрави и прегръдки!
ПС: имаш отговор.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
