30 июн. 2007 г., 13:25

залог 

  Поэзия
1241 0 5
съдбата ми превърна се във вещица
и връзва ме с въжета от бодли
и храни се с кръвта ми като хищница
засища се с това че ме боли.
до вчера бе добра и мила
с какво сгреших че тъй освирепя
защо за стръв детето взима
като залог за мойте сметки тя.
цената е висока и неистова
не мога с чужд живот да заплатя...
вземи от мене - дърпай колко искаш...
детето остави го, не взимай ти в залог деца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НН Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??