30 jun 2007, 13:25

залог 

  Poesía
1160 0 5
съдбата ми превърна се във вещица
и връзва ме с въжета от бодли                                                                                            
и храни се с кръвта ми като хищница
засища се с това че ме боли. 
до вчера бе добра и мила 
с какво сгреших че тъй освирепя
защо за стръв детето взима
като залог за мойте сметки тя.
цената е висока и неистова
не мога с чужд живот да заплатя...
вземи от мене - дърпай колко искаш...
детето остави го, не взимай ти в залог деца...

© НН Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??