angelita (С обич от мен за вас)
92 66
6 июл. 2008 г., 07:05

Замаяна 

  Поэзия » Любовная
462 0 0
Отново й е някъде умът,
отново дъхът й се спира.
Пулсът без повод забърза, 
кръвта във лицето  напира.
И се чувства някак неудобно,
неудобно от себе си, милата.
Защо тези флуиди прииждат
и забравят да изчезнат в нищото? 
Надява се единствено да
се събуди и всичко да отмине.
Да бъде студена като камък,
да бъде айсберг под палещото слънце. 

© С обич от мен за вас Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??