6.07.2008 г., 7:05 ч.
Замаяна
461
0
0
Отново й е някъде умът,
отново дъхът й се спира.
Пулсът без повод забърза,
кръвта във лицето напира.
И се чувства някак неудобно,
неудобно от себе си, милата.
Защо тези флуиди прииждат
и забравят да изчезнат в нищото?
Надява се единствено да
се събуди и всичко да отмине.
Да бъде студена като камък,
да бъде айсберг под палещото слънце.
отново дъхът й се спира.
Пулсът без повод забърза,
кръвта във лицето напира.
И се чувства някак неудобно,
неудобно от себе си, милата.
Защо тези флуиди прииждат
и забравят да изчезнат в нищото?
Надява се единствено да
се събуди и всичко да отмине.
Да бъде студена като камък,
да бъде айсберг под палещото слънце.
© С обич от мен за вас Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
