Отново й е някъде умът,
отново дъхът й се спира.
Пулсът без повод забърза,
кръвта във лицето напира.
И се чувства някак неудобно,
неудобно от себе си, милата.
Защо тези флуиди прииждат
и забравят да изчезнат в нищото?
Надява се единствено да
се събуди и всичко да отмине.
Да бъде студена като камък,
да бъде айсберг под палещото слънце.