15 июл. 2010 г., 14:33

Запечатана скръб 

  Поэзия
742 0 4

Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.

Ветровете се гонят при изгрева - гневен.
Огнен дъжд ме обгръща без жал в утринта.
А мъглите - мигом затрупали пътища,
дращят призрачни истини в мойта душа.

Писък гларусен се протяга над мене до слисване.
С болка вълните обливат брега тъй студен.
А от грохота стенат скалите, невиждали
отчаянието на сърцето в този ден - вледенен.

В тъмнината ликът ти е мамещо истински.
Но очите - склопени издават смъртта.
А на устните няма -„Обичам те”,
има само „Сбогом”, запечатало в мене - скръбта.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??