Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.
Ветровете се гонят при изгрева - гневен.
Огнен дъжд ме обгръща без жал в утринта.
А мъглите - мигом затрупали пътища,
дращят призрачни истини в мойта душа.
Писък гларусен се протяга над мене до слисване.
С болка вълните обливат брега тъй студен.
А от грохота стенат скалите, невиждали
отчаянието на сърцето в този ден - вледенен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse