2 янв. 2010 г., 13:43

Зареждане 

  Поэзия » Философская
621 0 11

Нуждаех се

от планината,

от въздуха,

любимата гора...

Бях разредена

от смог

и мръсотия,

от градска суета.

За дни избягах

и от мен самата.

И дишах,

скътвах красотата

в душата си

поизхабена.

За идващите

нови,стари дни,

но мъничко

все пак

и променена.

Усмивката

издава ме, нали?


© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??