2 ene 2010, 13:43

Зареждане 

  Poesía » Filosófica
620 0 11

Нуждаех се

от планината,

от въздуха,

любимата гора...

Бях разредена

от смог

и мръсотия,

от градска суета.

За дни избягах

и от мен самата.

И дишах,

скътвах красотата

в душата си

поизхабена.

За идващите

нови,стари дни,

но мъничко

все пак

и променена.

Усмивката

издава ме, нали?


© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??