Зашивам раните,
а кръпките
са Ти.
Платът е мек,
но всъщност
е от грубите.
Иглите,
сякаш твоите очи,
убиват мене
без сбогуване.
Не те заших.
Дори не те прежалих.
И в ризите ти
омалели
се изгубих.
Не се обърна.
Паднах
до оградата.
Дебела сянка
чака залези.
А нощите ми
са дантели
от заблуда.
Заспивам в тях
преди
да те изгубя…
© Ем Все права защищены
са дантели
от заблуда.
Заспивам в тях
преди
да те изгубя…" - прекрасно си го казала! Искрено те поздравявам!