15.06.2008 г., 15:31 ч.

Зашивам раните 

  Поезия
735 0 26

 

Зашивам раните,

а кръпките

са Ти.

Платът е мек,

но всъщност

е от грубите.

Иглите,

сякаш твоите очи,

убиват мене

без сбогуване.

Не те заших.

Дори не те прежалих.

И в ризите ти

омалели

се изгубих.

Не се обърна.

Паднах

до оградата.

Дебела сянка

чака залези.

А нощите ми

са дантели

от заблуда.

Заспивам в тях

преди

да те изгубя…

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??