11 сент. 2009 г., 00:28
Защо са ми ръцете,
след като съм толкова далеч и не мога да докосна лицето ти?
Защо са ми нозете,
когато те не ще могат да извървят дългия път към сърцето ти?
Защо са ми очите,
когато с тях виждам единствено снимката ти?
Защо са ми устните,
като на тях не мога да сложа дори вече усмивката?
Защо ми е чувството?
Та то е вече отдавна изгубено…
Защо ще ми бъде сърцето,
когато ще гине, на клада погубено?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация