Молиш ме: "Прости ми!".

Кълнеш ми се в любов до гроб...

А нима преди ти не бе жесток?!

О, скъпи, този път не позна!

Достатъчно много закъсня!

Когато изрече тежките думи в онзи ден,

тогава затвори пътеката към мен!

А аз те обичах, плаках, страдах,

живота си давах, едва не умрях...

И какво? Ти ми се смееше тогава...

Била съм се преструвала...

Да, ама не!

Е, сега ще ти кажа същото:

"Светът не е свършил!".

Ще срещнеш друга, която ще те обича,

но не така, както аз!

Ще те целува,

но не ще те влудява, както аз!

И може би ще я харесваш,

но в ума ти ще съм аз!

Ще плачеш с горчиви сълзи!

Ще се давиш в отровни лъжи!

Ще молиш на колене!

Ще протягаш кървящи ръце...

Живота си ще проклинаш...

И бавно малко по малко ще умираш...

И никой няма да те чуе...

И никой няма да те разбере...

Така ще платиш всичката мъка,

която причини.

Така ще изкупиш греха за сърцето,

което разби.

Цената ще е висока,

а съдбата жестока!

Защото тогава ти каза "Не!".

А можеше сега да си добре...