Молиш ме: "Прости ми!".
Кълнеш ми се в любов до гроб...
А нима преди ти не бе жесток?!
О, скъпи, този път не позна!
Достатъчно много закъсня!
Когато изрече тежките думи в онзи ден,
тогава затвори пътеката към мен!
А аз те обичах, плаках, страдах,
живота си давах, едва не умрях...
И какво? Ти ми се смееше тогава...
Била съм се преструвала...
Да, ама не! ...