И пак съм сам,
изпълвам се с мъка в душата,
защото ти си там,
а аз се лутам в тъмнината.
И няма кой сърцето ми да сгрее,
с усмивка слънчева да ме зарадва,
душата в мене тъжна песен пее
и казва ми "защото трябва!".
Но аз отново ще се вдигна,
с високо вдигната глава,
напред ще продължа, за да те стигна
и не ще да съжалявам затова.