10 июл. 2007 г., 14:37

Заслепена  

  Поэзия
712 0 4
 

От болка и от самота ли ми причини това?

От тъга и празнота ли ме нарани така?

Търсеше си коя да избереш,

да се престориш, че за нея си готов и да умреш.

Видя ме

и  не ми "прости".

В мене уж се влюби ти.

И аз, като най-голямата глупачка,

станах поредната ти плячка.

Повярвах на лъжите.

На  разказите ти и на сълзите.

Бях заслепена...

И от грешки в любовта уморена.

Търсех някой, който да е с мен,

да ме обича и да ми го казва всеки ден.

Сега, когато знам, че си ме мамил,

съм убедена, че и друг път така си правил...

Не си заслужава да роня сълзи

затова, че загубил си ме ти!!!

© Мария Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно...
  • Звучи тъжно,за съжаление познато.Понякога се чудя от кое боли повече,когато загубиш любов,която си считал за силна и "истинска",или когато загубиш илюзиите си,разбирайки че човекът който ти е шепнел "обичам те"те е лъгал - разбирам болката ти,и ти съчувствам.Много хубаво стихотворение!
  • Много тъжно
  • Не плачи , не си заслужава , гледай напред и напиши нещо слънчево, чувство имаш в изобилие!
Предложения
: ??:??