4 дек. 2021 г., 14:01

Заслон 

  Поэзия
470 0 2

Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго

да ме посрещнеш след смразяващата зима.

Снежинките напомняха на сълзи,

които ни заляха във взаимност.

 

Прощавам ти, защото ме окъпа

във блясъка на хиляди светулки

и заповяда на небето да напъпи,

а слънцето да спусне златна люлка.

 

Прощавам ти, че закъсня. Аз те дочаках!

Ръцете си протегнах сред пороите

и пръсти вкопчих в първото си лято,

разцъфнало в прегръдките на твоите.

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??